TLL Media | Инженеринг ревю | IndustryInfoBG | South-East European INDUSTRIAL Market | Български Технически Каталог | Енерджи ревю | Енерджи Инфо БГЕкология & Инфраструктура
НАЧАЛО   |   ENGLISH
Търси
ИЗДАТЕЛСТВОТО ЗА ИЗДАНИЕТО АРХИВ БЕЗПЛАТЕН АБОНАМЕНТ РЕКЛАМА ПРЕДСТОЯЩО КОНТАКТИ
Технологичен дом
СТАНДАРТИ


ТД Инсталации » Стандарти » Новите изисквания за пожаробезопасност в сгради

Сп. Технологичен дом # 45 Юни
НОВИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПОЖАРОБЕЗОПАСНОСТ В СГРАДИ


Новите изисквания за пожаробезопасност в сгради

Хармонизираната с европейските норми наредба влиза в сила от 6 юни

Новата Наредба за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар вече е факт. Документът бе публикуван през декември м. г. в Държавен вестник и отмени Наредба 2 за противопожарните строително-технически норми от 1994 г. Текстовете на наредбата са изцяло съобразени с нормите на Европейския съюз в областта на пожарната безопасност, твърдят авторите й. Новият нормативен акт влиза в сила от 6 юни т.г. и в момента тече етап на подготовка на проектантите, строителните фирми, консултантите и контролните органи за прилагането му.

Обхват на наредбата
Новата наредба определя изискванията и техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар при планирането и застрояването на урбанизирани територии; при застрояването на поземлени имоти, разположени извън урбанизираните територии. Също така, изискванията на наредбата се отнасят и за проектирането и изпълнението на строежите при спазване на разпоредбите на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Реконструкцията и основните ремонтни работи по съществуващите строежи също трябва да се съобразят с изискванията на новата наредба.
Тя се прилага едновременно с изискванията на нормативните актове за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, правилата и нормите за устройство на територията, на нормите, правилата и техническите спецификации за проектиране и изпълнение на строежите (съгласно чл. 169 ЗУТ), както и на нормативните изисквания за съгласуване, одобряване, разрешаване и въвеждане на строежите в експлоатация.

Целта на наредбата е да се определят
основните изисквания и техническите правила и норми за осигуряване на пожаробезопасността при изброените дейности. Също така наредбата регламентира:
- Изискванията при проектирането и изпълнението на сградите, които се отнасят до устойчивост на конструкцията за определен период;
- Изискванията за ограничаване на разпространяването на огъня и дима в строежа, както и на пожара към съседните строежи;
- Условията, при които обитателите да могат да напуснат строежа или да бъдат спасени с други средства;
- Условията за безопасен достъп на спасителните екипи и условията за защита на собствеността на населението.
Наредбата въвежда нови
категории:
- Класификация на строежите по функционална пожарна опасност;
- Категоризация по пожарна опасност на сградите, помещенията и съоръженията в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси;
- Изисквания за осигуряване на безопасността при пожар на различните класове и категории строежи;
- Класификация и означения на критериите за огнеустойчивост на строителните елементи, конструкции и съоръжения въз основа на решения на Европейската комисия (ЕК);
- Изисквания на европейски и международни стандарти;
- Минималната огнеустойчивост на конструктивните елементи;
- Изисквани класове по реакция на огън на строителните продукти, определени в съответствие с решения на ЕК;
- Изискванията при разработването на част “Пожарна безопасност” на инвестиционния проект на строежа;
- Изискванията за осигуряване на безопасността при пожар при евакуацията на хора, при проектирането и изграждането на електрически уредби в сгради, на инсталациите за димо- и топлоотвеждане и за пожарно водоснабдяване;
- Изискванията към сгради с атриуми и към строежи с височина над 28 метра.

Класове на строежите по функционална пожароопасност
За осигуряване на безопасността при въздействия от пожар, строежите или части от тях се разделят на т. нар. класове на функционална пожарна опасност - от Ф1 до Ф5. Въведени са и подкласове. Видовете сгради и помещения са определени в съответствие с номенклатурата на видовете строежи по отделните категории (съгласно чл. 137, ал. 2 от Закона за устройство на територията).
- Клас на функционална пожарна опасност Ф1 – жилищни сгради и сгради за обществено обслужване в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хотелиерството и услугите – за постоянно и временно (в т.ч. денонощно) обитаване, които се ползват от хора на различна възраст и с различно физическо състояние и в които има спални помещения.
- Клас на функционална пожарна опасност Ф2 – сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството; спортни съоръжения.
- Клас на функционална пожарна опасност Ф3 – сгради за обществено обслужване в областта на търговията, общественото хранене, транспорта, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посетители е по-голям от броя на обслужващия персонал).
- Клас на функционална пожарна опасност Ф4 – сгради за обществено обслужване в областта на образованието и сгради за административно обслужване (сгради на централните и териториалните органи на изпълнителната власт и др.), чиито помещения се използват в продължение на определен период през денонощието и в тях присъстват постоянно хора с определена възраст и физическо състояние, запознати с планировката на сградите.
- Клас на функционална пожарна опасност Ф5 - производствени, складови и селскостопански сгради, бензиностанции и газостанции, помещения и съоръжения с постоянен режим на работа.
Сградите, помещенията и съоръженията от клас на функционална пожарна опасност Ф5 в зависимост от пожаро- и взривоопасните свойства на използваните, произвежданите и съхраняваните вещества и продукти, техните количества и особеностите на технологичните процеси, съответно се подразделят на категории по пожарна опасност от Ф5А до Ф5Д.

Изисквания към вентилационните инсталации
Съгласно текста на новата наредба, вентилация за предотвратяване на пожар се предвижда за помещенията, зоните или съоръженията, в които при нормална експлоатация или авария се отделят горими вещества и може да се създаде обща или локална взривоопасна концентрация на газове, пари или прахове.
Помещенията, разделени с пожарозащитни стени, се проектират със самостоятелни вентилационни и климатични инсталации.
Въздухопроводите на тези инсталации може да се обединяват в общ магистрален въздухопровод (с изключение на тези в помещенията и зоните от категории по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б), при условие че са изпълнени от продукти с клас по реакция на огън, не по-нисък от А2. Необходимо е също така да са разположени в едно помещение и в местата на обединяването им в общ магистрален въздухопровод са предвидени клапи от строителни продукти. Въздухопроводите, през които преминават газове и пари с плътност, по-малка от плътността на въздуха, се проектират и изпълняват по цялата им дължина с възходящ наклон към вентилатора така, че да не се допуска задържане на газ в тях.
При оразмеряването на вентилационни системи за създаване на повишено налягане в сгради с височина над 28 m максимално налягане се осигурява в стълбищата и асансьорните шахти. Разликата в налягането между стълбищата и шахтите и съседните помещения (преддверие и коридори) е в границите от 20 до 80 Ра. Вентилаторите за повишаване на налягането и за отдимяване се включват от автоматична пожароизвестителна инсталация, а за сгради без автоматични пожароизвестителни инсталации - посредством ръчни бутонни известители.

Вентилационни помещения и камери
Според новия нормативен документ съоръженията на приточните и смукателните вентилационни инсталации се предвиждат извън сградите или във вентилационни камери (помещения), когато обслужват помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А, Ф5Б и Ф5В. Поставено е и условието вентилационната инсталация да е с производителност по-голяма от 50 000 m3/h. Условието е в сила и когато инсталацията е климатична или вентилационните инсталации са разположени в тавани или сутерени с общо предназначение и в складови помещения.
Вентилационните помещения и камери в сгради от I и II степен на огнеустойчивост се изпълняват от строителни елементи и конструкции с огнеустойчивост най-малко EI 60, а в сгради от III, IV и V степен на огнеустойчивост - с огнеустойчивост най-малко EI 45.
Въздухопроводите в помещения от категория по пожарна опасност Ф5Д (с изключение на главните клонове на разклонената въздухопроводна мрежа) се изпълняват с топлоизолация с клас по реакция на огън D, E или F, прекъсвана от зони от строителни продукти с клас по реакция на огън, не по-нисък от A2, и с дължина на всеки 50 m най-малко 4 m.

Проектиране на въздухопроводите
Въздухопроводите на смукателните инсталации, засмукващи горими прахове и аерозоли, се проектират с кръгло или овално сечение. Не се допуска разполагането на въздухопроводни канали под нивото на пода в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б, в които може да има напластяване на взривоопасни газове и пари.
Смукателните въздухопроводи в помещения от категории на производство по пожарна опасност Ф5А и Ф5Б се разполагат на достъпни за наблюдение места. Разстоянието между смукателните въздухопроводи, нагрети до температура по-висока от 80 °С и въздухопроводите за взривоопасни газове, пари и прахове е най-малко 1 m. Въздухопроводите за взривоопасни газове или за пари с ниски температури се разполагат под въздухопроводите за транспортиране на смеси с по-високи температури. Отворите за засмукване или изхвърляне на въздуха се предвиждат на места, в които няма опасност от попадане на искри в смукателните отвори или в изхвърления въздух. Изходящите отвори на въздухопроводи, през които в атмосферата се изхвърлят взривоопасни пари и газове, са на разстояние най-малко 5 m от прозорци и други отвори в стените и покривите така, че да бъде предотвратена възможността за попадане на искри в изхвърляния въздух.

Изисквания към димо и топлоотвеждането
При възникване на пожар димо- и топлоотвеждането се осъществяват посредством вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината (ВСОДТ), оборудвани със съоръжения и инсталации за подаване на чист въздух, за отвеждане на дима и топлината и за ограничаване на разпространението им.
Проектират се димни люкове - за естествена ВСОДТ и механични вентилатори - за принудителна ВСОДТ. Вентилационни системи за отвеждане на дима и топлината не се предвиждат за помещения с автоматични газови пожарогасителни инсталации. Съгласно формулировката, заложена в наредбата, димен люк е всеки отвор в помещението като прозоречен или друг отвор в покрива или фасадата на сградата, с възможност за автоматично и ръчно дистанционно отваряне от най-малко две места, разположен над незадимяемата зона и разделящ вътрешността на сградата от външната среда. Димните люкове се инсталират така, че разстоянието от горната им димоотвеждаща повърхност до водоотвеждащата повърхност на покрива да е най-малко 0,3 m.
Те се проектират равномерно разсредоточени. Максималната аеродинамична площ на единичен димен люк с изключение на димните люкове за сгради от подкласове на функционална пожарна опасност Ф2.1 и Ф2.2 е, както следва: 2 m2 - за помещения с височина до 4 m и с наклон на покрива до 12° и 4 m2 - за помещения с по-голяма височина или с по-голям наклон. Изискването към тях е да издържат на температурно въздействие 300 °С в продължение на най-малко 30 min и с минимален клас по реакция на огън С d0.
Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват от централи за управление с възможност за автономна работа в продължение на 72 часа, която се осигурява от собствен енергоизточник. Вентилационните системи за отвеждане на дима и топлината се управляват с двустепенно осигуряване посредством ръчно дистанционно задействане и автоматично активиране.

Изисквания към инсталациите за централно отопление
Освен изисквания към локалните отоплителни инсталации, Наредбата предвижда и редица технически изисквания към сградните инсталации за централно отопление. Така например, отоплителната инсталация се проектира за максимална температура на повърхността на отоплителните тела и тръбопроводите по-ниска най-малко с 20 % от температурата на самовъзпламеняване на веществата, които се използват в отопляемото помещение. Топлопроводите, при които температурата на топлоносителя е по-висока от 100 °С и които пресичат конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън В - F, се проектират в кожуси от строителни продукти с клас по реакция на огън А1. Когато температурата на топлоносителя е по-висока от 120 °С, отоплителните тела и топлопроводите се предвиждат на разстояние най-малко 0,1 m от строителни конструкции и продукти с класове по реакция на огън D - F.

Сгради и помещения за котли
Съгласно Наредбата водогрейните котли с температура на водата до 110 °С и топлинна мощност до 25 kW (с изключение на газовите уреди) трябва да се разполагат в помещенията на строежи от всички класове на функционална пожарна опасност. Разполагат се и в помещения от I, II и III степен на огнеустойчивост на разстояние най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с клас по реакция на огън D - F. Водогрейни котли с температура на водата до 110 °С и с топлинна мощност над 25 kW, както и парни котли с налягане до 0,05 MPa, се разполагат в котелните помещения на сгради от I, II и III степен на огнеустойчивост, с огнеустойчивост на ограждащите конструкции по-голяма или равна на REI 120 (EI 120). Посоченото разстояние е най-малко 2 m от конструкции, изпълнени от строителни продукти с класове по реакция на огън D - F. Водогрейни котли с температура на водата по-висока от 110 °С и парни котли с налягане над 0,05 MPa, се разполагат в самостоятелни сгради от I и II степен на огнеустойчивост или в сгради, изпълнени от незащитени стоманени конструкции. Безопасността на носещите елементи се осигурява с леки негорими покриви или с отвори с площ не по-малко от 10 % от площта на пода. Не се разрешава проектирането на котелни и складове за течно гориво непосредствено под пътищата за евакуация. Забранено е и проектирането под помещенията в сгради от всички класове на функционална пожарна опасност, предназначени за масово събиране на хора, както и в сгради от подкласове Ф1.1, Ф1.2 и Ф4.1 със занимални, спални и други подобни помещения. Комините на котелните се проектират на разстояние най-малко 30 m от открити складове за горими материали и на разстояние най-малко 10 m от източници, отделящи горими пари, газове и прахове.

Електрически уредби и инсталации
В новата наредба са определени изискванията към електрическите уредби и инсталации с оглед осигуряване на пожарната им безопасност.
Определят се следните три групи опасности:
- Първа група - “Нормална пожарна опасност”;
- Втора група - “Повишена пожарна опасност”;
- Трета група - “Експлозивна опасност”.
Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали в ограничени количества и вероятността за възникване на високоенергиен източник на запалване е минимална, се отнасят към местата от първа група “Нормална пожарна опасност”, наричани за краткост “непожароопасни места”.
Електрическите уредби и инсталации в тези места се проектират в нормално изпълнение при спазване на изискванията на нормативните актове.
Към втората група “Повишена пожарна опасност” се отнасят помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които се използват, произвеждат или съхраняват горими материали. Помещенията, сградите, откритите съоръжения или части от тях, в които в зависимост от технологичния процес в околната среда може да се образуват експлозивни смеси от горими газове, пари, прахове или аерозоли, се отнасят към местата от трета група “Експлозивна опасност”.

Методика от КИИП и КАБ
Във връзка с нормативния документ двете професионални организации - КИИП и КАБ, са подготвили специална методика за организиране и провеждане на обучение и за прилагане на наредбата. Методиката е обсъдена и приета от националните професионални секции на КИИП и от управителния съвет на КАБ.
Съгласно методиката към всяка част от инвестиционния проект ще се разработва раздел “Пожарна безопасност” и всички, взети заедно, ще представляват част, носеща същото име. За да има право да разработва раздел “Пожарна безопасност” към своята част, всеки един архитект и инженер ще трябва да заплати курс на обучение, да държи изпит и при успешното му завършване да получи удостоверение за това. В случай че архитект или инженер няма такова удостоверение, то след юни т. г., ако иска да проектира, той ще трябва да възложи с писмен договор изготвянето на раздел “Пожарна безопасност” към неговата част на друг проектант, който има такова свидетелство, като в този случай другият проектант подписва и подпечатва текстовите и графичните части на проекта.




Етикети:  


« Назад
TROX




БАИС






graphic design by fodesigns.com
WebDesignBG
© TLL Media Ltd. 2014